Повишават ли пребиотичните влакнини Akkermansia? При хората отговорът е не, или още не

Потърсете „инулин“ и „Akkermansia“ и ще намерите множество страници, които твърдят, че първото храни второто. Ние продаваме инулин. И няма да ви кажем това.

Ето какво всъщност са установили изпитванията.

Данните при мишки, които са реални

През 2011 г. Amandine Everard и колеги дават пребиотични влакнини на два различни миши модела на затлъстяване, генетично затлъстели мишки и мишки с предизвикана от храната лептинова резистентност, и проследяват какво се случва както с чревната общност, така и с обмяната на глюкоза и липиди (Everard et al., 2011). Съставът на микробиотата се променя, обмяната също. Пребиотичните влакнини не са инертни; те преустройват едно черво.

Тази работа стои редом с експериментите за лишаване от влакнини, описани в предишната публикация, където премахването на влакнините тласка дефинирана общност към ядене на слузестия слой на гостоприемника (Desai et al., 2016). И двете сочат в една посока: това, с което храните общността, определя какво прави общността.

И двете са при мишки.

Данните при хора, които са по-оскъдни и по-неудобни

Най-чистата проверка на пребиотичната идея при хора идва през 2013 г., когато Evelyne Dewulf и колеги провеждат двойно сляпо изпитване с фруктани от инулинов тип, смес 50/50 от инулин и олигофруктоза, при 30 жени със затлъстяване, публикувано в Gut (Dewulf et al., 2013).

То проработи в смисъла, че направи нещо конкретно, а не нищо. Микробиотата се промени избирателно. Два организма се повишиха ясно: Bifidobacterium, което е класическият и очакван пребиотичен отговор, и Faecalibacterium prausnitzii, уважаван производител на бутират. И двата корелираха обратно с маркерите, които изследователите следяха. Метаболитните промени при самите жени бяха, по думите на авторите, умерени.

Akkermansia muciniphila не е сред организмите, докладвани като повлияни.

Точно това отсъствие заслужава внимание. Става дума за добре проведено изпитване с точно онзи тип влакнина, която в интернет най-често се описва като храна за Akkermansia, при хора, с измерена микробиота, и основният резултат е за други бактерии.

Неудобството се задълбочава, щом погледнем биологията

Има причина тези изпитвания да мълчат и тя не е лош късмет.

През 2018 г. Ose и колеги правят очевидния експеримент, който никой не цитира: взимат шест олигозахарида и ги тестват срещу 31 от основните човешки чревни анаероби, организъм по организъм, за да видят коя бактерия коя влакнина всъщност може да усвои (Ose et al., 2018). Бифидобактериите усвояват фруктоолигозахаридите с лекота — точно затова Bifidobacterium е надеждният пребиотичен отговор.

Akkermansia muciniphila не показва значим растеж с нито един от шестте.

Това е доста пряк отговор на въпроса в заглавието. Инулинът не е храна за Akkermansia, защото Akkermansia в голяма степен не може да го яде. Тя яде муцин. Всяко въздействие на влакнините върху нея трябва да е косвено — през останалата част от общността или през самия слузест слой. Това е доста по-дълга и по-хлабава причинна верига от онова, което внушава етикет с надпис „храни вашата Akkermansia“.

И изпитването, което обръща цялата идея

През 2020 г. Rodriguez и колеги от същата лувенска група, положила основите на тази област, изпитват нативен инулин срещу плацебо при хора със затлъстяване и задават друг въпрос: не какво променя инулинът, а на кого действа (Rodriguez et al., 2020).

Отговорът, с техните думи: нивата на Anaerostipes, Akkermansia и Butyricicoccus преди намесата определят спада на индекса на телесна маса при прием на инулин. Изводът им е, че микробиотата трябва да се характеризира преди даването на пребиотик.

Прочетете го внимателно, защото сочи в обратна посока на маркетинга. Тук Akkermansia не е това, което инулинът произвежда. Тя е едно от нещата, които предсказват дали инулинът изобщо ще ви подейства. Тя е изходното условие, а не резултатът.

Какво означава това, внимателно

Нищо от това не доказва, че инулинът не може да повлияе на Akkermansia при хора. Тридесет жени са малко изпитване; популацията е специфична; отсъствието от докладван резултат не е доказателство за липса на ефект; а численост, измерена във фекална проба, е несъвършен заместител на това, което се случва в слузестия слой, където този организъм всъщност живее.

Но „не можем да го изключим“ е съвсем различно изречение от „инулинът храни Akkermansia“ и само едното е честно спрямо състоянието на данните.

Разумната позиция, доколкото можем да преценим, е следната. Наличието на влакнини определя дали чревните бактерии ядат храната ви, или слузта ви — показано при мишки. Фруктаните от инулинов тип надеждно преустройват човешката чревна общност — показано в малко изпитване, в посока Bifidobacterium и F. prausnitzii. Akkermansia изглежда не усвоява тези влакнини пряко, а в изпитването, което гледа най-внимателно, тя се държи като предсказател на отговора, а не като негов резултат. Че повече Akkermansia следва от приема на инулин, не е установено.

Защо тогава го продаваме

Защото инулинът от цикория е добра съставка сам по себе си и има разрешена претенция, която стъпва на собствените си данни, а не на нашите: инулинът от цикория допринася за нормалната функция на червата чрез повишаване на честотата на дефекация, при 12 g дневно. Това е оценил и разрешил Европейският съюз и това пише на етикета на нашия Инулин от цикория.

Смятаме, че доводът за средата е наистина интересен, и предпочитаме да го изложим с видими празноти, отколкото тихомълком да намекнем, че данните при хора казват нещо, което не казват. Ако излезе изпитване, показващо, че инулинът повишава Akkermansia при хора, ще напишем тази публикация с удоволствие и ще дадем връзка към статията.

Дотогава влакнината си е влакнина, а бактерията идва в друга опаковка.