Речник

Термините, които ще срещнете в сайта — обяснени ясно.

Akkermansia muciniphila: Бактерия, разграждаща муцин, която обитава чревната лигавица и участва в обновяването и целостта на слузния слой. Изследвана е като кандидат-организъм от ново поколение в проучвания върху чревната бариера, метаболизма на полифеноли и метаболитната биология. През 2022 г. Европейският съюз разреши пастьоризираната Akkermansia muciniphila като нова храна (Novel Food).
Постбиотик: Според консенсусното определение на ISAPP от 2021 г. постбиотикът е препарат от неживи микроорганизми и/или техни компоненти. Пастьоризираната Akkermansia muciniphila попада в тази категория, тъй като клетките не са жизнеспособни. Терминът е научно по-точен от понятието пробиотик за подобни съставки.
Пробиотик: Живи микроорганизми, които при прием в адекватни количества са предназначени да действат в гостоприемника (ISAPP, 2014 г.). Тъй като пастьоризираната Akkermansia muciniphila не е жизнеспособна, тя по определение не е пробиотик, а постбиотик. В етикетирането на хранителни добавки в ЕС думата пробиотик е със спрян статут в повечето пазари.
Муцинов слой: Слузното покритие на червата, изградено от два слоя гликопротеини, наречени муцини. То отделя чревните бактерии от подлежащите епителни клетки и непрекъснато се произвежда и обновява. Akkermansia muciniphila живее в този слой и е наречена така заради способността си да разгражда муцин.
Чревна бариера: Съвкупността от структури, които отделят съдържанието на червата от останалата част на тялото — муциновият слой, епителните клетки, техните плътни връзки и местната имунна тъкан. Изследванията анализират как нейната функция се променя в зависимост от храненето, микробния състав и пастьоризираната Akkermansia muciniphila.
Микробиом: Цялата общност от микроорганизми в определена среда, заедно с техните гени и метаболити. В областта на хранителната наука терминът обикновено означава чревния микробиом — бактериалните, археалните, гъбните и вирусните популации в червата. Съставът му се формира от храненето, възрастта, географията и генетиката на гостоприемника.
Пастьоризация: Контролирана топлинна обработка, която инактивира микроорганизмите, като същевременно запазва структурните компоненти на клетките. Приложена към Akkermansia muciniphila, тя дава нежизнеспособни клетки, при които мембранният протеин Amuc_1100 остава непокътнат. Пастьоризираната форма е тази, която е разрешена от Европейския съюз като нова храна.
Лиофилизация (изсушаване чрез замразяване): Метод за съхранение, при който замразен материал се изсушава под вакуум, така че водата сублимира директно от твърдо в газообразно състояние. Той стабилизира чувствителни биологични съставки като бактериални клетки и полифеноли от плодове без висока температура или химични консерванти. Същият процес е разработен отчасти за дълготрайни космически мисии.
Нова храна (Novel Food, ЕС): Съгласно Регламент (ЕС) 2015/2283, нова храна е храна, която не е била използвана за човешка консумация в значителна степен в Съюза преди 15 май 1997 г. Такива храни подлежат на централизирана оценка за безопасност от Европейския орган за безопасност на храните, преди да могат да бъдат пуснати на пазара. Пастьоризираната Akkermansia muciniphila е разрешена като нова храна през 2022 г.
GLP-1 (глюкагоноподобен пептид-1): Хормон, секретиран от ентероендокринните L-клетки в червата в отговор на приема на хранителни вещества. Изследван е за ролята си в глюкозо-зависимото отделяне на инсулин, изпразването на стомаха и регулирането на апетита. Взаимодействието между чревните бактерии, муциновия слой и секрецията на GLP-1 е активна област на проучване.
Полифеноли: Широко семейство растителни съединения, характеризиращи се с множество фенолни групи, включително флавоноиди, елаготанини, антоцианини и стилбени. Те достигат дебелото черво до голяма степен неабсорбирани и там се метаболизират от чревната микробиота до по-малки биоактивни съединения. Европейските плодове като боровинка, малина и нар са значими хранителни източници.
Елаготанини: Клас хидролизируеми полифеноли, които се срещат в нара, малината и някои ядки. В дебелото черво те освобождават елагова киселина, която определени чревни бактерии могат да превърнат в уролитини. Пътят от хранителните елаготанини през микробиома до уролитин A е охарактеризиран в проучвания при хора.
Антоцианини: Водоразтворими пигменти от семейството на флавоноидите, отговорни за червените, лилавите и сините цветове на плодове като боровинка, касис и бъз. Изследвани са във връзка със съдовата биология, метаболизма на полифенолите и взаимодействията с чревната микробиота. Европейските боровинки са сред най-богатите известни хранителни източници.
Уролитин A: Микробен метаболит, който се образува в дебелото черво, когато определени чревни бактерии превръщат елаговата киселина, получена от елаготанини. Изследван е в рандомизирани проучвания при хора за ефектите си върху митохондриалните биомаркери и мускулната функция, включително от Andreux и колеги (2019 г.) и Singh и колеги (2022 г.). Не всеки индивид го произвежда само от храна, тъй като способността зависи от състава на чревния микробиом.
Митофагия: Клетъчният процес, при който увредените или излишните митохондрии се идентифицират избирателно, обвиват се и се разграждат чрез механизма на автофагията. Счита се за част от нормалния контрол на качеството на митохондриите и е изследван в лабораторни и клинични проучвания върху уролитин A. Досегашните резултати са механистични и темата остава активна област на проучване.