Речник

Термините, които ще срещнете в сайта, обяснени ясно.

Akkermansia muciniphila: Чревна бактерия, която разгражда муцин, обитава чревната лигавица и участва в обновяването и целостта на муциновия слой. Изследвана е като кандидат-организъм от ново поколение в проучвания върху чревната бариера, метаболизма на полифеноли и метаболитната биология. През 2022 г. Европейският съюз разреши пастьоризираната Akkermansia muciniphila като нова храна (Novel Food).
Постбиотик: Постбиотикът е препарат от неживи микроорганизми и/или техни компоненти според консенсусното определение на ISAPP от 2021 г. Пастьоризираната Akkermansia muciniphila попада в тази категория, тъй като клетките не са жизнеспособни. Терминът е научно по-точен от понятието „пробиотик“ за подобни съставки.
Пробиотик: Живи микроорганизми, които при прием в достатъчни количества са предназначени да действат в гостоприемника (ISAPP, 2014 г.). Тъй като пастьоризираната Akkermansia muciniphila не е жизнеспособна, тя по определение не е пробиотик, а постбиотик. При етикетирането на хранителни добавки в ЕС думата „пробиотик“ е със спрян статут в повечето държави членки.
Муцинов слой: Слузестата обвивка на червата, изградена от два слоя гликопротеини, наречени муцини. Тя отделя чревните бактерии от подлежащите епителни клетки и непрекъснато се произвежда и обновява. Akkermansia muciniphila живее в този слой и е наречена така заради способността си да разгражда муцин.
Чревна бариера: Съвкупността от структури, които отделят съдържанието на червата от останалата част на тялото: муциновият слой, епителните клетки, техните плътни връзки и местната имунна тъкан. Изследванията анализират как функцията ѝ се променя в зависимост от храненето, микробния състав и пастьоризираната Akkermansia muciniphila.
Микробиом: Цялата общност от микроорганизми в определена среда, заедно с техните гени и метаболити. В хранителната наука терминът обикновено означава чревния микробиом, тоест бактериалните, археалните, гъбичните и вирусните популации в червата. Съставът му се формира от храненето, възрастта, географията и генетиката на гостоприемника.
Пастьоризация: Контролирана топлинна обработка, която инактивира микроорганизмите, като същевременно запазва структурните компоненти на клетките. Приложена към Akkermansia muciniphila, тя дава нежизнеспособни клетки, при които мембранният белтък Amuc_1100 остава непокътнат. Пастьоризираната форма е тази, която Европейският съюз разреши като нова храна.
Лиофилизация (изсушаване чрез замразяване): Метод за съхранение, при който замразен материал се изсушава под вакуум, така че водата сублимира директно от твърдо в газообразно състояние. Той стабилизира чувствителни биологични съставки като бактериални клетки и плодови полифеноли без висока температура и без химични консерванти. Същият процес е разработен отчасти за дългите космически мисии.
Нова храна (Novel Food, ЕС): Съгласно Регламент (ЕС) 2015/2283 нова храна е храна, която не е била използвана за човешка консумация в значителна степен в Съюза преди 15 май 1997 г. Такива храни подлежат на централизирана оценка за безопасност от Европейския орган за безопасност на храните, преди да бъдат пуснати на пазара. Пастьоризираната Akkermansia muciniphila е разрешена като нова храна през 2022 г.
GLP-1 (глюкагоноподобен пептид-1): Хормон, който се отделя от ентероендокринните L-клетки в червата в отговор на приема на храна. Изследван е за ролята си в глюкозозависимото отделяне на инсулин, изпразването на стомаха и регулирането на апетита. Взаимодействието между чревните бактерии, муциновия слой и секрецията на GLP-1 е активна област на проучване.
Полифеноли: Широко семейство растителни съединения с множество фенолни групи, сред които флавоноиди, елаготанини, антоцианини и стилбени. Те достигат дебелото черво до голяма степен неабсорбирани и там чревната микробиота ги разгражда до по-малки биоактивни съединения. Европейските плодове като боровинка, малина и нар са значими хранителни източници.
Елаготанини: Клас хидролизируеми полифеноли, които се срещат в нара, малината и някои ядки. В дебелото черво те освобождават елагова киселина, която определени чревни бактерии превръщат в уролитини. Пътят от хранителните елаготанини през микробиома до уролитин А е охарактеризиран в проучвания при хора.
Антоцианини: Водоразтворими пигменти от семейството на флавоноидите, които дават червения, лилавия и синия цвят на плодове като боровинка, касис и бъз. Изследвани са във връзка със съдовата биология, метаболизма на полифенолите и взаимодействията с чревната микробиота. Европейските боровинки са сред най-богатите известни хранителни източници.
Уролитин А: Микробен метаболит, който се образува в дебелото черво, когато определени чревни бактерии превръщат елаговата киселина, освободена от хранителните елаготанини. Изследван е в рандомизирани проучвания при хора за ефектите си върху митохондриалните биомаркери и мускулната функция, включително от Andreux и колеги (2019 г.) и Singh и колеги (2022 г.). Не всеки го произвежда само от храната, тъй като способността зависи от състава на чревния микробиом.
Митофагия: Клетъчният процес, при който увредените или излишните митохондрии се разпознават избирателно, обвиват се и се разграждат чрез механизма на автофагията. Смята се за част от нормалния контрол на качеството на митохондриите и е изследван в лабораторни и клинични проучвания върху уролитин А. Досегашните резултати са механистични и работата по темата продължава.